Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ съобщава за мястото си, което е при Всевишния Аллах, и че то е достигнало най-високите степени на обичта. Положение, което също и Ибрахим /алейхисселям/ е достигнал. Затова отрича да има за любимец друг освен Аллах, защото сърцето му е препълнено с любов към Всевишния Аллах. Препълнено е с възвеличаване и познание към създателя и в него няма място за друг, освен за Аллах. Ако имаше за него любимец от създанията, той щеше да бъде Ебу Бекр /радийеллаху анху/. След това предупреждава от прекрачването на позволената граница в обичта, така, както я прекрачват евреите и християните с гробовете на своите пратеници и праведници. До такава степен, че ги превръщат в средства за сдружаване - ширк, и започват да ги обожават вместо Аллах. Построяват върху гробовете им места за поклонение и храмове. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ забранява да се извършват подобни действия!